Могат ли Пасивни Къщи да бъдат норма

12.06.2018 , в Блог
Могат ли Пасивни Къщи да бъдат норма

Човекът със своята дейност въздейства върху природата като нарушава установения до момента баланс. И това е видно – климатичните промени.

Ясно е, и че балансът ще се възстанови, друг е въпросът дали условията тогава ще са благоприятни за човека. Напълно рационално решение е да не се изчаква докато се установи как в действителност ще ни повлияят промените, още повече че има ограничени запаси от фосилни горива и някои ценни елементи. Така че съвсем естествено се налага решението да се противодейства на причинителите на климатични промени при оптимално разходване на ресурси, като се щади природа и живи организми. Мерките, които се предприемат е необходимо да са не толкова драстични, колкото в глобален мащаб, за да имат ефект.

Сградите (пряк резултат на строителството) са „виновни“ за 35% от парниковите емисии и за 40% от енергийното потребление – енергийната система все още е напълно зависима от фосилни горива. Към това следва да добавим и прекомерната консумация на питейна вода. Отделно са и щетите, които носят добивът на суровини и производството на материали за изграждане и завършване на сградите – там следва да бъдат приложени други норми и изисквания за устойчивост, с цел запазване на жива и нежива природа, намиране на безвредни и ефективни алтернативи на процеси и продукти и всичко това с полза и грижа за обществото.

В светлината на казаното дотук дейностите по архитектура и строителство трябва да действат в две посоки едновременно: да причиняват по-малко вреди и да носят повече ползи. 

По-малко вреди:

  • Снижаване на процента парникови емисии
  • Повишаване енергийната ефективност

Повече ползи:

  • Използване на енергия от ВЕИ, включително и производство на такава
  • Подобряване на микроклимата в градски условия – зелени покриви, зелени фасади
  • Събиране и използване на дъждовна вода
  • Поддържане на комфорта и здравословната микросреда в сградата

 

Пасивни къщи е енергиен стандарт за сгради основан на десетилетия научни проучвания. Той е и методология, чрез която се постига до 90 % спестяване на енергийни разходи, като при това се поддържа необходимия комфорт и високо качество на въздуха. Фокусирането върху снижаване на енергийната потребност на сградите е най-ефективния начин за справяне с парниковите газове, а оттам и с климатичните промени. От една страна разходът на енергия е по-разбираемо понятие от въглеродни емисии и може да бъде измерен и изчислен по-лесно. От друга страна при поставен фокус върху нулев въглероден отпечатък е възможно да не бъде изпълнено уравнението – било поради трудности в инсталиране на големи мощности от ВЕИ или поради повишена потребност от енергия в даден момент.

Ниските енергийни изисквания на ПК лесно биха могли да бъдат покрити от ВЕИ на място или в близост. Освен това херметичността, също характеристика на ПК, предпазва от шумове и външни замърсявания, а вентилиращата и пречистваща система на въздуха поддържа високото му качество. ПК е приложим към почти всички конструкции на всякакви географски ширини, изпълнението му не се различава особено от стандартно изпълнение на сгради (голяма част от работата се извършва на проектно ниво, когато се определят, осмислят и подреждат всички детайли, така че да се изпълнят заложените изисквания за енергийна потребност и херметичност). Оскъпяването е, според данни, до 10 %, като в някои случаи е и под 5%, когато се пести от мащаба, т.е. големината на сградата.

Допълнителни елементи като зелени покриви и фасади и съоръжения за събиране и използване на дъждовна вода са възможни при всякакъв вид сгради включително и при ПК. Предвид казаното и факта, че все повече държави търсят и прилагат този стандарт говори, че тепърва ще се налага и е напълно очаквано да се превърне в норма за бъдещото строителство.