Какъв тип стена има по-висока шумоизолираща способност.
Шумът, който се разпространява по въздуха, когато срещне препятствие като стена или под (респективно таван), кара това препятствие да вибрира. Част от тези вибрации се предават (пропускат) от препятствието, а друга част се отразяват и абсорбират.
Акустичната изолация е насочена към намаляване на шума, който се предава (пропуска) от стените и подовете от мястото, където се произвежда към други стаи. Обратно, отразеният и абсорбиран шум засяга стаята, където се произвежда шума и е важен аспект на строителната акустика, особено при строителството на концертни зали, театрални зали и др..
ЕДИНИЧНИ ТУХЛЕНИ СТЕНИ
Колкото по-тежка и масивна е стената, толкова по-добра е акустичната изолация.
Еднокомпонентните (от един материал), стени ,,следват закона за експерименталната маса”, при който стена с тегло 100 kg/m2 има звукоизолираща способност от 40 dB. Ако теглото й се удвои, звуковата изолация се увеличава с 4 dB и се намалява със същата величина, ако теглото на стената се намали два пъти.
Еднокомпонентните, твърди стени са по-добри при изолацията на звук с висока честота, отколкото при звуци с ниска честота. Също се смята, че стените „следват закона за експерименталната честота”, т.е. ако следваме закона за масата, при честота 500 Hz, стена с тегло 100 kg/m2 осигурява изолация на звук 40 dB. Но ако измерим изолацията при двойно по-голяма или двойно по-малка честота, ще видим, че шумоизолационната способност на стената респективно се увеличава или намалява с 4 dB.
Обаче има честота, известна като „критична честота”, при която се получава така наречената изолационна „пролука” на стената. Ако тази „пролука” е в обхвата на звуковата честота, възприемана най-добре от човешкото ухо, например разговор, радио, телевизия и др., това е много дразнещо.
Критичната честота зависи от теглото и вида на стената.
При критични честоти традиционните строителни материали (бетон, тухли и др.) имат спад на изолационната способност от 6 dB до 10 dB. Обратно на тях, някои материали с голям капацитет на вътрешно разсейване, като олово и гума нямат никаква акустична „пролука” в диапазона на честотите, възприемани най-добре от човешкото ухо и неизменно следват закона на масата. Ето защо те често се използват за подобряване на изолационните качества на други материали, с които те се комбинират, какъвто е случаят с леките многослойни стени.
Все пак, безсмислено е те да се използват за подобряване на изолацията на тежки тухлени стени, освен ако използването им не е насочено към коригирането на дефекти в целостта на стената.
Всъщност, ограниченото тегло на тези изолационни материали не може да повлияе много на изолационните качества на стената. Това е все едно да намалите скоростта на бягащ слон, като поставите на една мравка върху него. На практика, за да се намали ефекта на критичната честота върху традиционните стени, трябва да увеличите теглото на единична стена или да я разделите на две и да построите две стени с различна маса, разделени от някакво пространство между тях, което да предотврати резонанса между тях. Така, двойната стена ще има две слаби точки (критични честоти), но тези точки ще бъдат при две различни честоти и намаляването на изолационната способност ще бъде с по-малки стойности. По този начин двойната стена ще дава по-малък дефект в това отношение, отколкото единична стена със същата дебелина и тип, следователно изолационните й качества ще бъдат по-големи.
ДВОЙНИ ТУХЛЕНИ СТЕНИ
Вече споменахме колко важно е „двете стени“ на двойната стена да са с различна маса. Все пак, за да се подобри изолацията, трябва също да се има пред вид въздушното пространство, което разделя стените. Това пространство се явява пространството в една система:
маса – пространство – маса,
която се състои от
стена 1 – въздушно пространство – стена 2.
Двойни стени се използват обикновено за крайни (външни) стени и, за спестяване на разходи, пространството между двете стени не превишава 6 cm, като нормалния диапазон е между 3 cm и 5 cm.
Ако пространството между двете стени е запълнено с абсорбиращ материал (използват се обикновено влакнести материали) звуковата изолация се подобрява още повече. Това е така, защото спадът на звукоизолацията при критични честоти на двете стени се намалява благодарение на разсейващия ефект на влакнестите материали, които трансформират енергията на звука, минаващ през стената в топлина. Изчислено е, че в цитираната по горе ситуация, за всеки сантиметър пространство между стените, запълнено с влакнест изолационен материал, изолацията се подобрява с 1 dB в сравнение със същото междустенно пространство, запълнено с въздух.
Изолационни материали за междустенното пространство
За запълване на пространството между двете стени трябва да се използват порести материали, които са въздухопроницаеми.
Клетъчните материали, които нормално се използват за топлинна изолация не са подходящи за тази цел. В някои случаи те могат дори да влошат звукоизолиращите качества на двойната стена. За най-добри резултати при звукоизолирането, пространството между стените трябва да бъде запълнено с влакнест звукоизолиращ материал
Какъв тип стена има по-висока шумоизолираща способност. (продължение)
ДВОЙНИ ТУХЛЕНИ СТЕНИ
В предната статия споменахме колко важно е двете стени на двойната стена да са с различна маса. Все пак, за да се подобри изолацията, трябва също да се има пред вид въздушното пространство, което разделя стените. Това пространство се явява пространството в една система: маса – пространство – маса, която се състои от стена 1 – въздушно пространство – стена 2.
Двойни стени се използват обикновено за крайни (външни) стени и, за спестяване на разходи, пространството между двете стени не превишава 6 cm, като нормалния диапазон е между 3 cm и 5 cm.
Ако пространството между двете стени е запълнено с абсорбиращ материал (като например влакнести материали) звуковата изолация се подобрява още повече. Това е така, защото спадът на звукоизолацията при критични честоти на двете стени се намалява благодарение на разсейващия ефект на влакнестите материали, които трансформират енергията на звука, минаващ през стената в топлина. Изчислено е, че в горната ситуация, за всеки сантиметър пространство между стените, запълнено с влакнест изолационен материал, изолацията се подобрява с 1 dB в сравнение със същото междустенно пространство, запълнено с въздух.
Кои са подходящите материали за междустенното пространство?
За запълване на пространството между двете стени трябва да се използват порести материали, които са въздухопроницаеми. Клетъчните материали, които нормално се използват за топлинна изолация не са подходящи за тази цел. В някои случаи те могат дори да влошат звукоизолиращите качества на двойната стена. За най-добри резултати при звукоизолирането, пространството между стените трябва да бъде запълнено с влакнест звукоизолиращ материал
Какво представлява порьозността при една стената?
Досега говорихме за стената като еднообразен, напълно плътен материал. В същност, тухлените стени са най-различни по структура и имат много празнини (пори). Като правило, зидарят не запълва вертикалните празнини между отделните тухли с хоросан, а ги реди само хоризонтално. Ето защо, често стени, които трябва да осигурят достатъчна звукоизолация според тяхното тегло, всъщност имат звукоизолация с 10 dB, даже до 30 dB по-ниска изолационна способност от очакваната.
Това е все едно, че сме оставили един отворен прозорец след построяването напълно изолирана стена. Ето защо е много важно да се нанесе мазилка върху стената, за да се предпази тя от атмосферното влияние. При двойна стена вътрешните повърхности на двете стени трябва също да се измажат. Като алтернатива, мазилката може да се замени с звукоабсорбиращо фолио, което е много по-непроницаемо за звука от хоросана и създава плътно затворено междустенно пространство.
По този начин може да се получи звукова изолация, близка до теоретичната, изчислена според дебелината на стената.
Негативен ефект върху звукоизолационните способности имат също отворите за електрически или хидравлични системи, отходните канали, електрическите кутии и свързващите блокове, той може да бъде намален с използване на двойни стени.
Какво представляват Акустичните мостове в двойните стени? И как може да се предотврати това?
Акустичен мост – това е всяка твърда връзка между две стени, които образуват двойната разделителна стена. Звукоизолацията на такава двойна стена се намалява и все едно, че сме построили единична стена с две критични звукови честоти с ненамаляла стойност, вместо с една. Акустични мостове могат да бъдат също: лошо нанесена мазилка или положени тухли (които докосват и двете стени).
Ето защо, добра практика е да се запълва пространството между двете стени с влакнест изолационен материал, което спомага за избягване на тези твърди контакти между двете стени, които намаляват теоретичното нивото на изолация.
Как става акустично разделяне на стените?
Стени, свързани с твърда връзка по периметъра си предават шума директно чрез пода и страничните стени. Ако вместо това тези връзки не са твърди (а изолирани изолирани), шумът се прекъсва.
Следователно, добре е стената да се разделя поне от пода посредством ивица от изолиращ материал. Ползата е увеличаване на звукоизолацията от 2 dB до 4 dB. Все пак, тази процедура трябва да се провери внимателно на антисеизмичност. Ако освен това подовете на две стаи, отделени от стената са построени по системата „плаващ под”, предаването на шума ще бъде намалено още.
Сега на пазара има нова оригинална циментова мазилка, наречена FONOPLAST, предназначена за акустично разделяне на останалата част от стената, на стената от пода и от съседна стена. Тази мазилка е еластична, омекотява вибрациите, има два компонента и е резултат от изследвания на производителя INDEX S.p.A.. Тя съдържа гуменоподобни полимери и е еластично уплътнение с голяма адхезия, по-голяма от тази на традиционните мазилки, използвани в строителството. FONOPLAST има сила на прилепване на бетон ≥ 1 N/mm2, докато обикновената циментова мазилка има прилепваща сила 0,5 N/mm2.