Защо битумът се налага като основна съставка в съвременните хидроизолации?

С развитието на индустриалната революция петролните продукти навлизат в почти всички сфери на икономиката и в строителството.

Битумът е вторичен продукт, който се получава при дестилация на нефт.

Битумът е неразтворим във вода и има отлични слепващи свойства.

Първоначално се използва в пътното строителство като свързващ материал. При нагряване битума се размеква и при 50 °С преминава в течно състояние.

Обратно при намаляване на температурата той се втвърдява, а при 0 °С става чуплив и се напуква.

Тези негови свойства го правят неподходящ за употреба на покриви, където е изложен директно на слънчевите лъчи и има големи температурни разлики.

По-късно се открива, че термичната устойчивост на битума може да бъде подобрена, като в структурата му се добави кислород. Това става като битума се нагрява до течно състояние и се вкарва кислород под високо налягане.

При това третиране битума вече остава дименсионно стабилен при температури от -5°С до + 70°С и подходящ за използване като помощен материал при покривни обшивки.

Оксидираният битум е леко еластичен, термопластичен, твърд при стайна температура.

С подобрените си свойства той се налага като основна съставка при производството на хидроизолационни материали.

Битумът е устойчив на разредени киселини и неорганични основи, солени разтвори и алкохоли, но  не е устойчив на концентрирани, силни киселини, особено ако са окислители. Той се е атакува от масла и греси.

Битумът старее бързо и под прякото въздействие на кислород, слънчеви UV лъчи и температурни разлики.

В миналото битумното покритие се е полагало като битума се е разтопявал предварително в големи казани качени на покрива. След това с кофи се разлива, а работници с четки го разнасят по цялата повърхност.

Покритието се нанася в няколко слоя като между тях се слага битумна хартия. Като армиращ материал в миналото се използва също юта и памук за подобряване на механичните и еластичните свойства на битума.