Част първа
Синтетични хидроизолационни мембрани
Плоският покрив е най-доброто решение що се отнася до оползотворяване на пространството и използването му за различни нужди. (вж. Плосък покрив – надеждни, сигурни и устойчиви системи). Хидроизолирането се основава на едни и същи принципи и правила за всички видове плосък покрив, затова ще разгледаме само една система.
Плосък, открит покрив – най-често се изпълнява и с включена топлоизолация като компонент на системата, т.нар. топъл покрив. Откритият покрив е неизползваем, т.е не е предвиден за някакъв вид трафик, освен за хората от поддръжката. Мембраната е директно изложена на климатичните условия – дъжд, град, сняг, вятър, слънце, температурна амплитуда – и поради това е от първостепенно значение изборът и инсталирането на хидроизолационния слой. Особено внимание трябва да се обърне на всички структурни детайли по покрива – бордове, ъгли, комини, отдушници, отводи на водата, покривно осветление, прагове, фуги, гръмоотводи и др. Това са местата, които са критични точки по отношение водонепропускливостта. Те трябва да бъдат обработени така, че последната да бъде гарантирана. При обработката им, както и при цялостно инсталиране на хидроизолационната мембрана се следват установени правила и процедури. Най-често срещани са системи с полимер-битумни или системи със синтетични мембрани.
Системи с използване на синтетични мембрани – обикновено се изпълняват като мембраните са механично фиксирани към основата; възможно е и пълното им залепване чрез лепило към фиксирания долен слой, топлоизолацията. Компонентите, които изграждат тази система обикновено са, пароизолация върху основата, топлоизолация механично прикрепена, разделящ слой (геотекстил) и хидроизолационни мембрани (платна), заварени с горещ въздух в областите на застъпване. Внимава се при следните моменти като се спазват определени правила:
А. Полагане на разделящия слой (геотекстил) – платната са изпънати, с минимални гънки и 10-12 см застъпвания между тях; същото важи за бордове, ъгли и други –необходимо е максимално прилепяне по повърхнината.
Б. Полагане на хидроизолационната мембрана – започва се от най-ниската част на покрива, мястото, където се оттича водата (ако е воронка не трябва да е точно в средата на платното). Всяко платно трябва да се изпъва и подравнява, така че надлъжните застъпвания да са 12 см, а напречните – 15 см, като последните не трябва да са в една линия за различните платна. Правилото при застъпванията е, че горното парче е онова, което се намира на по-високо спрямо естествения път на водата. Платната по хоризонталната част на покрива се задигат на 5-7 см по вертикалата на покривните елементи – шахти, капандури, борд, комини и др. Обличането на всички детайли се изпълнява чрез предварително накроени парчета мембрана, такива, че да застъпват платната по хоризонтала с 12 см и самите те да се застъпват по вертикала с 12 см. За по-малки детайли, като отдушници, гръмоотводи, крачета на стойки и други, се подготвят маншони.
В. Механично фиксиране на платната – освен ако системата не е пълно залепване чрез лепило, всяко платно по хоризонталата се фиксира към основата чрез подходящи винтове и планки или телескопи – в зависимост от вида на основата, наличие и дебелина на топлоизолацията. Фиксира се по цялата дължина на платното, което е отдолу при застъпванията, на разстояние 1 см от ръба му и през 25-35 см, а в зоната на напречните застъпвания – през 50 см. Следва да се има предвид силата на вятъра (като върху това оказва влияние и височината на сградата и площта на покрива) и когато данните показват високи стойности, фиксирането е на по-често, а ширината на платната при външния периметър се намалява. В основата на бордовете по целия периметър мембраната се фиксира чрез противоветрени профили и винтове през 25-30 см, като краищата на профилите се обличат с парчета мембрана и се оставя разстояние между тях от няколко сантиметра. Вертикалните парчета мембрана, ако са по-високи от 50 см се фиксират с винт и планка около средата на вертикалата, също на 1 см от ръба на мембраната. Горният им край се захваща с винтове или се завършва с метална лайсна
Г. Фиксиране и заваряване с горещ въздух – съществена и най-важна част от инсталирането. Качественият шев е това, което осигурява водонепропускливостта. В зависимост е от предходните стъпки, а за коректното му изпълнение е нужно подходяща температура на горещия въздух, адекватна скорост на придвижване на пистолета, движение и натиск върху заваряваните повърхности, разкрояване на мембраната и спазване на определена последователност при изпълнение на детайлите, чисти и сухи повърхности. Температурата на заваряване зависи от климатичните условия – температура и влажност на въздуха, вятър – от начина на заваряване – ръчно или механично, от размера на човката, така че за ТРО мембраните тя е между 300 и 450 ˚С, а за PVC – между 450 и 570 ˚С. Скоростта на придвижване на пистолета и движенията и натиска върху заваряваните повърхности се регулират автоматично при механичното заваряване, а при ръчното заваряване изискват придобиване на определени умения и спазване на установени правила, за да се изпълнят качествено (практикуми и тренинги при Изоматех Академи). Последното важи и за разкрояване и последователност при хидроизолиране на детайли. Фиксираните механично платна се почистват и подсушават в местата на застъпване, след което се фиксират точково с пистолета за горещ въздух през около метър, като се започва от средата и се върви към края, за да се избегнат нагъвания. Това важи и за парчета мембрана по бордове, детайли, като целта на фиксирането с горещ въздух е те да прилепнат максимално по повърхността и да бъдат изпънати, което ще позволи и правилен шев – без гънки и изкривявания. След като горното е извършено може да започне заваряването при споменатите условия.
Д. Завършване на хидроизолацията по вертикала – начините обикновено са два – чрез ламаринени шапки по периметъра или чрез метални лайсни. Последните са предварително разпробити на 5 см от двата края и другите през 40 см. Закрепят се чрез винтове, като ръба на лайсните е малко по-ниско от горния ръб на мембраната. Пролуката между мембраната и основата се запълва внимателно и непрекъснато с уплътняващ полиуретан.