Когато ще се планира и изгражда покривна система трябва да бъдат разгледани и анализирани системните компоненти във връзка с вида и функционалността на покрива, оттам и начините им на свързване помежду им. Тази система се състои от различни слоеве, като подборът на материалите и самата реализация е необходимо да бъдат извършени по начин, по който различните натоварвания и стресови фактори да не компрометират водонепропускливостта. Например температурните вариации оказват въздействие върху системата, като предизвикват свиване и отпускане в различна степен на отделните слоеве. Тези движения се ограничават чрез внимателен дизайн, подходящи материали и коректно инсталиране.
Компоненти на покривната система
- Носеща конструкция
Може да бъде изградена от стоманобетон, дървени или метални панели. Това е основата, към която се фиксират останалите слоеве на системата. Тя трябва да притежава достатъчен и равномерен наклон за оттичане на водата и това е най-важната й функция. Докато обикновено при металните или дървените конструкции наклонът не е проблем, при стоманобетонните такива, той се осигурява чрез циментова замазка, като ако е голяма площта , тя се разделя на части не по-големи от 500 кв.м и всяка е с собствен водоотвеждащ отвор. Друг показател, на който носещата конструкция трябва да отговаря е гладка повърхност.
- Пароизолация
Задължителен компонент на „топлите“ покриви. Основната му функция е да предпазва топлоизолацията от влагата зародила се в сградните помещения. Пароизолацията обикновено се изпълнява от полимер-битумни мембрани с по-малка дебелина с или без алуминиева вложка. Колкото по-влажни ще са помещенията толкова и пароизолацията трябва да е с по-добри влагозащитни характеристики
- Топлоизолация
Разнообразие от продукти с влакнеста или клетъчна структура. Спомага за значително съкращаване на енергийните разходи, за ограничаване на експанзията на носещата конструкция и за предотвратяване образуване на конденз върху „студени“ повърхности. Подборът (вид, дебелина и плътност) й зависи от нормативни изисквания във връзка с вид (стандартен или обърнат) и предназначение (използваем, неизползваем) на покрива.
- Хидроизолация
Представлява полимер-битумни листи, които се застъпват и се залепват, така че се образува непрекъснат слой, защитаващ долните слоеве и самата сграда от климатичните условия. Хидроизолацията е последен, най-външен компонент при открити покривни системи и в този случай трябва да се избират мембрани снабдени със защитен слой минерални частици (който освен това придава и естетичен вид на системата). Когато покривът е баластна система, т.е. над хидроизолацията има още един или няколко защитни слоя във връзка с предназначението на покрива, полимер-битумните мембрани се избират въз основа на това за какво ще се ползва – пешеходен, автомобилен трафик или зелен покрив.
- Покривна защита
Изпълнява се от допълнителни „тежки“ слоеве (чакъл, плочки и други), характерни за споменатите баластни системи. Важно е да се отбележи, че неизползваем покрив баластна система е малко предпочитано, тъй като се утежнява излишно конструкцията и се оскъпява системата. Друг вид покривна защита е минералния защитен слой включен към някои видове полимер-битумни мембрани. Трети вид защита са отразителните бои, които се нанасят допълнително с цел снижаване топлопоглъщането от покривната повърхност, оттам и на енергийните разходи.
- Допълнителни елементи
Тези са част от носещата конструкция и са съществени за покрива и за сградата като цяло. Такива са комини, отдушници, борд по периметъра, покривно осветление, водоотвеждащи отвори (към които се монтират задължително воронки или барбакани, неразривно свързани с хидроизолационните платна) и др. Подходяща конструкция, внимателно и коректно планиране и изпълнение на хидроизолационните дейности около тях са от ключово значение за осигуряване и запазване стабилността и водонепропускливостта на системата.
