За и против плоските покриви

Въпросът за плоските покриви разделя мнението на архитектите и някои покривни специалисти. Докато първите развихрят фантазията си, за да създадат най-интересните варианти, вторите са убедени, че е невъзможно един плосък покрив да не протече в един момент. Ето кои са най-важните моменти при поставянето и поддържането на такъв тип покрив.

Избор на материал за покрива

В миналото плоските покриви почти не са използвани като архитектурна решение. Те служели по скоро за украса на веранди и капандури. Изграждани са на принципа на дървения под – пак от дъски, направени предимно от иглолистна дървесина, но облечени с метален лист. През 20-ти век плоски покриви, изработени от здрав стоманобетон са характерни за жилищните блокове и складове, но рядко се използват в еднофамилните жилища. Много често този тип покриви са покрити с асфалт, тъй като той е устойчив на износване.

В наши дни все повече семейства решават да покрият къщата си по този начин, но изработката често не е толкова качествена. Много пъти плоските покриви биват покривани с филц, който обаче има пословично кратък живот, обикновено 10-15 години. За това, въпреки ниската му цена е добре да не избирате този вариант, особено, ако става дума за труднодостъпни места. Всеки път, когато се изисква повторно покритие, то ще доведе до значителни разходи за труд и скеле. За това е по-добре да изберете по-издръжливи материали.

Дефекти по медни или цинкови покрития

Металните листи са традиционния метод за облицовка на плоски покриви. Те са относително здрави и дълготрайни. Медните листа могат да ви служат минимум  80 -100 години, а тези от  цинк обикновено – два пъти по-дълго. Това означава, че в някои по-стари имоти, тези покрития могат сега да се доближават до края на живота си. Но трябва да се има предвид, че излагането на киселинно замърсяване може да направи ламарината по-крехка. Металният лист също е уязвим на корозия, причинена от влагата от конденз формирана на долната страна (което също може да доведе до изгниване на дървените греди). Това налага да се избере много добра изолация. Може да имате проблем и с това, че не е преценено добре до колко ще се разширят листите при нагряване.  Ето някои проблеми, които показват, че такъв тип покрив е за ремонт:

• Има много стари кръпки
• Вижда се, че някъде листите са раздалечени
• Има дупки
• Листите са се надигнали като вълни

Ако проблемът налага пълна подмяна на старите медни листа с нови, трябва да имате предвид, че въпреки че самият материал е сравнително скъп, цената на нов меден лист може да се компенсира чрез продажба на старите за рециклиране.

Възстановителни работи

Когато започнете да ремонтирате покрива си трябва да имате предвид някои основни неща

• Преди да започнете подмяна на покривните листи, трябва да проверите какво е състоянието на основата и изолацията
• Малки дефекти могат да бъдат поправени с малки листи от същия метал като краткосрочна мярка.
• В случаите, когато е необходима пълна подмяна, медните листи трябва да бъдат определени до минимум падане (на ъгъла на наклона) на 1:80.
• Старите и дефектни цинкови плочи е най-добре да се заменят с медни, но е много важно да се отбележи, че двата материала не трябва да се използват заедно, тъй като те могат да реагират и да корозират.
• металните листи се разширяват при висока температура. Затова трябва да се предвидят фуги между тях; ако има по-големи площи без такива фуги за разширение, те могат да се разделят и да се свържат една с друга.
• Обикновено съединенията, които пресичат наклона на покрива са оформени „капково“, а тези, които са успоредни на падането са на кантове.

Дефекти по покритията

Един от най-неприятните начини да разберете, че покритието на вашият покрив има дефект е ако таванът ви започне да капе. В много от случаите това е показател, че трябва да направите ремонт на покрива. Разбира се, възможно е да не се нуждаете от цялостен ремонт, в случай, че само някоя от свръзките се е разхлабила. Ако покривът ви е тип „Зелен“ с растения и видите, че те растат обилно, вероятно също става дума за проблем, защото покривът ви е започнал да задържа повече вода от необходимото. Локви по повърхността са показател за същото. Различни щети могат да бъдат причинени и от хора, които вървят върху покрива ви, ако го използвате например като място за отдих през топлите летни вечери. Те могат да скъсат филца, който покрива покривните листове.

Събирането на вода може да се дължи на недостатъчен наклон – плоските покриви се нуждаят от минимум 1,5% наклон,  за да се оттича бързо дъждовната вода. Ако дъждовната вода се задържи и след това замръзне, от свиването и разширението може да се стигне до проникване на вода между фугите на покривните листове, което може да доведе до течове от тавана на жилището.

Дървените основи също могат да започнат да се свиват под тежестта на натрупаната вода. Ако някоя изолация в рамките на структурата се намокри, тя може да се ускори разпада на прилежащите мертеци. Някои по-стари платформи са изработени от ПДЧ, който е склонен да се разпада, когато е влажен. За това, като предпазна мярка е препоръчително да се използва скеле от дъски при ходене върху стари покривни структури. Най-добре е ПДЧ- то да бъде заменено с водоустойчив шперплат или 18mm импрегниран шперплат. Щети на покритието може да бъдат причинени и от прекомерно излагане на UV светлина, така че повърхностният слой трябва да има защита – обикновено под формата на интегрален слой от минерални люспи (обикновено зелени) или дребен чакъл.

Добавяне на изолация

Тъй като много плоски покриви са често недобре изолирани, влажният въздух от стаите кондензира, когато се срещне със студената повърхност. Това постепенно може да доведе до разпадане на дървената конструкция на покрива. Решението е да се изолира покрива и да се проветряват помещенията, а също и да се подобри вентилацията на покривната конструкция. Това  също така помага да се изхвърли влажния въздух от бани и кухни.

Има три начина плоският покрив може да се изолира по-добре:

Над конструкцията: Оптималният метод е да се създаде “топъл покрив” с листа от твърди изолационни плоскости, поставени в горната част на конструкцията. Това, обаче, ще повиши височината й с около 100-150mm.

Над тавана: Изолацията може да бъде поставена на тавана между гредите. Важно е да се предвидят поне 50 мм пространство над изолацията, за да може да се движи въздухът.

Под тавана: Може да се изолира и като се оформи нещо като окачен таван, който да бъде пълен например с минерална вата и да е закачен директно върху стария таван.